Показват се публикациите с етикет Любопитно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Любопитно. Показване на всички публикации


Диамантена мина „Мир“, наричана още Мирни, е бивша открита мина, разположена в град Мирни, Източен Сибир, Русия.

След многогодишна експлоатация и открити диаманти, в момента на затварянето си през 2004 г., мината е дълбока 525 метра и 1200 метра широка, което я прави втората по големина изкопана дупка в света след рудникът Bingham Canyon, намиращ се югозападно от Солт Лейк Сити в щата Юта в Съединените американски щати. 

Създадената от човешката дейност изоставена дупка на мината „Мир“ е толкова голяма, че въздушното пространство над нея е затворено за хеликоптери поради инциденти, при които летателните машини са засмукани от въздушния поток и катастрофират, убивайки целия екипаж.


Последната роля на голямата Окатвия Спенсър е в минисериала Safe-Madе – вдъхновяваща, но по-скоро свободна интерпретация на живота на една удивителна жена! Героинята й Мадам Си Джей Уокър е първата жена милионер в Америка.
Във време, в което рискът да те линчуват, защото си черен, е един от реалните в живота, Mадам Си Джей успява да вдигне на крака козметична компания, продаваща продукти за коса за чернокожи жени.
Днес учени от Харвард оценяват приноса й като най-голямото развитие на икономическия потенциал на чернокожите в Америка в историята. Четирите епизода са хроника на основните събития в живота на черната Сара, която остава позната с името на мъжа си. Макар че филмът се отдалечава от историческата истина и не отразява много важна част от мисията на Мадам Си Джей Уокър, той е достатъчно интересен, за да се разровим малко повече в търсене на повече информация за живота на първата жена милионер, издигнала се от нулата. Откритието си заслужава!
Мадам Си Джей Уокър е родена като Сара Брийдлъв в плантация за памук през 1867 година. Сара не се ражда в робство, но нейните родители са прекарали почти целия си живот като роби. Оуен и Минерва са освободени точно по времето, когато се ражда дъщеря им. Сара остава сираче на седем години и е изпратена да живее със сестра си и съпруга й насилник. За да избяга от него, се жени на 14 години, на 15 вече е майка на дъщеря, а на 20 вдовица. Със заплатата й на перачка от долар на ден, Сара издържа двете колкото може.
Вторият й брак изобщо не я изважда от кошмара на мизерията и насилието. Мъжът й Джон Дейвис е лош и агресивен човек, с когото се разделят, а Сара няма никаква друга преспектива в живота си, освен да пере на ръка тонове мръсно пране, докато умре. През 1917 година самата тя казва пред Ню Йорк Таймс „Бях наведена над рендето за пране, потопила ръце в сапунената вода и си казах „Какво ще правиш, когато остарееш и кръста ти се схване? Кой ще се грижи за теб и момичето ти?““
По това време косата на Сара започва да капе от стрес и се обръща към продуктите на Ани Търнбо Малоун, които са специално разработени за нуждите на косите на черните жени. След като постига ефекта и косата й се сгъстява отново, Сара започва да работи като дистрибутор на продуктите на Малоун. Така среща третия си съпруг, Си Джей Уокър, който по това време е рекламен агент на марката на Малоун. Двамата решават да се отделят и да започнат производство на собствени продукти. След като се женят, тя създава марката „Madam C. J.Walker” по примера на жените, които по това време създават френската козметична индустрия. Линията й за коса наричат „Walker’s Wonderful Hair Grower”.
В началото продава кутийките сама на пазара и от врата на врата и лека полека създава малка мрежа от дистрибутори.
С времето започват да продават и по пощата, а бизнесът им се разгръща към Куба, Ямайка и Панама. През 1910 година семейството се премества в Индианаполис, където построяват фабрика, фризьорски салон и училище за фризьорки, а служителките им са хиляди чернокожи независими жени. Идеята на Мадам Си Джей е именно тази – да даде преспектива на жени да печелят доходите си независимо, ето защо не иска да продава продуктите си в търговски вериги. По това време белите работници печелят по 11 долара на седмица, а г-жа Уокър дава възможност на агентите си да печелят между 5 и 15 долара на ден. На практика Сара е пионер в мултилевъл маркетинга, просто не го е знаела, била е напълно самоука.
Това, което e възхитително, дори повече от бизнес успеха й, е, че Мадам Уокър е жена с мисия и бързо се превръща в един от най-големите филантропи, като дарява хиляди долари за всевъзможни каузи. Но не спира дотук и става активен застъпник на чернокожите жени. Една от най-известните й конфронтации е с оратора и политик Букър Т. Уошингтън, който направо й казва, че първата му цел е да издигне расата, чрез чернокожите мъже, а за жените няма място. Това е просто идеалното определение на мисълта „жената е негърът на света“, само че за черните жени е дори по-лошо.
През 1917 година Мадам Уокър е сред използващите влиянието си, за да убедят президента Удроу Уилсън да обяви линчуването за криминално престъпление. Малко преди смъртта си тя прави историческо дарение от 65 хиляди долара за фонда, събиращ средства за каузата срещу линчуването. И нещо повече – тя дарява 2/3 от бъдещите печалби на структурите си в полза на тази кауза.
Мадам Уокър умира през 1919 година, едва на 51 години. По това време е най-богатата чернкожа жена в Америка, а бизнесът й е поет от дъщеря й Алейла, която го разширява със стотици салони и фризьорски училища. Днес Sephora поддържат линията Madam C.J. Walker Beauty Culture в чест на Сара, която се издига от перачка до първата жена милионер в Америка.

 
В София, в кв."Гео Милев" има училище (138-мо), в което няколко космонавти са засадили дръвчета.
То се е казвало "Юрий Гагарин". Самият Гагарин също е посадил дръвче. След него е дошъл ред и на Валентина Терешкова, на нашия Георги Иванов и др.
Една страхотна идея. Училище, окрилено от героите.
После идва уродливата демокрация.
И училището е прекръстено на "Проф.Васил Златарски".
Васил Златарски е изтъкнат учен и историограф. Безспорно на негово име трябва да се кръщават училища, улици, булеварди.
Но каква е причината Юрий Гагарин да не е достоен? Та това е първият човек, полетял в Космоса? А от градинката с дръвчетата си личи, че това е "космическо" училище.
Всяка нормална страна би се гордяла с подобен проект.
Но не и злобната пещерняшка антикомунистическа сган. Която разсипа държавата и която не може да гледа нищо, което не е западно, американско, не може да гледа нищо, което е достойно. Гагарин е лош и е виновен, защото е полетял в Космоса, преди великите американци.
Които можеха и да са първи, ако не бяха излели реки от пари за войната в Корея, за цветни революции още тогава, и не се готвеха да окупират Виетнам. Космическата им програма струва под 1% от разходите им за войни.
Можеха да са първи, но останаха втори, защото са войнолюбци, а не изследователи.
И сега - в София има паметник на американски летци, които са ни бомбардирали, но не може да има училище на името на Юрий Гагарин...
Българино, прогледни! Сляп и успял човек, богат и щастлив, ако е сляп - няма!

Добри Божилов

13.11.2018



В рамките на седмица Мира Добрева напусна и се върна в БНТ, поемайки щафетата от Нора Шопова и Драго Чая в новото предаване на телевизията „Питай БНТ“. Добрева сподели, че е имала намерение съвсем да промени посоката на живота си – започнала да пише книга и създала свой сайт, но не устояла на предложението да се върне на екран.



Покрай новите си проекти тя е записала 16-минутно видео, в което разказва историята на живота си и споделя неподозирани за нея факти. „Не е възможно да станеш журналистка“, казваше татко. Майка – „То тия работи така стават, за телевизията връзки трябват и трябва да си от сой“, започва разказа си Мира. „Аз не съм от сой. Родена съм в малко градче в дълбините на Родопа планина. Лятото сеехме тютюн, а зимата – някакви плетки.



Не съм се чувствала хубаво дете, а и не бях такова. А за телевизията, знае се, някаква визия трябва. Татко веднъж ми каза: „Спри да мечтаеш, бе, дете, спри с тая телевизия, я виж какви големи зъби имаш, в телевизията вземат само хора с малки зъбки“. Като ми каза това, сякаш ме прободе с иглата, дето нижеше тютюна с нея. Обаче животът си продължи, зъбите ми продължиха да растат и даже да се изкривяват. Нашите са учили икономика, та и аз започнах да уча икономика.



Нищо не разбирах от цифрите. Междувременно обаче гледах всички новинарски емисии. Започнах да чета за тогавашните звезди. Научих кой къде е учил и исках и аз така – кандидатствах журналистика, не ме приеха. Започнах да уча в Датския колеж, после „Човешки ресурси“ в УНСС, но само и само за да имам диплома. Година по-късно завърших тв журналистика в СУ“, спомня си Добрева.



„Дойдох в София с един пататник, горнище на пижамка, което минаваше за ризка, и един лъскав бял клин. Как ме беше срам само ако знаете. Нямах пари да си купя ни дрехи, ни чанти. Толкова бедни години бяха. Точно беше дошла демокрацията – беднотия, купони… Хората висят на опашки за кофичка мляко, а аз висях на опашка пред телевизията. Щом чуех, че обявяват някъде конкурс, аз се явявах. Хачо Бояджиев тогава, Бог да го прости, провеждаше повечето от тях. Като ме видя веднъж, ми каза: „Когато акълът ти порасне колкото косата, ела да се пробваш пак“. И аз се отдадох на това – да отглеждам акъла си. Английски, гръцки, стенография, машинопис, правоговор, стилистика на речта, поведение пред камера, десетки книги, стотици учебници изпълниха малката стаичка в Студентски град в блок 55, където живеех.

Междувременно татко почина. Мама не можеше да ни издържа с брат ми. Записах се да уча задочно, трябваше спешно да започна работа. Започнах в тогавашната гръцка телекомуникационна компания „Интраком“, а втората ми работа – станах чистачка. И досега обичам да чистя и да говоря по телефона“, откровеничи Мира. „Един ден отидох пред Нова телевизия и закачах. Дойде шефът. „Казаха ми, че на вратата стои едно момиче, което изглежда като 1 милион долара, какво искаш?“, пита ме той. „Да започна работа в телевизията” – отговорих. „Добре дошла, още не съм чул някой да се е отказал от 1 млн. долара“, отвърна той.
 Отидох още на другия ден, една моя приятелка ми даде да облека по-приемливи дрешки. Минах през всички нива, гримьорна, монтаж, архив, при репортерите. После пораснах, оправих си зъбите, отидох в БНТ, купих си дрехи, научих се да пиша по-добре. Плисна дъжд от признания, награди, грамоти. 40 пъти корица на списание. Минаха 22 години от онзи ден, в който застанах пред Нова телевизия“, завършва разказа си Мира, която признава, че и до ден днешен има комплекси, че е тръгнала от малък град и бедно семейство.
 

 Да, някои изглеждат забавни за почивка, други обаче са прекалено странни. Ако си пътешественик авантюрист, ще са ти интересни. Ако ли пък не си – просто приеми за чиста монета думите, че те наистина са странни.

Намира се в Котънууд, щата Айдахо в САЩ. Както се вижда хотелът е оформен като гигантски бигъл. Казва се Сладкия Уили и има двойна стая в корема и таванска стая н брадичката. Украсен е с кучета и вътре – картини, статуи, килими и т.н. Изобщо, хотел за сериозни кучкари.
2
Sovohotell
Понякога правят хотели в молове, но този е в магазин IKEA. Разполага с единични и двойни стаи и дори с младоженски апартамент. Можеш да пазаруваш, докато рухнеш от умора.
3
Propeller Island City Lodge
Този странен хотел е в Берлин. Всяка от 27-те стаи напълно различна и много странна. Една от стаите например е изцяло от огледала, друга има интериора на затворническа килия, а най-ужасната е направена като крипта и в нея се спи в ковчег.
4
Plane Hotel
Отдалеч като видите този Boeing 727 в джунглата на Коста Рика, изглежда сякаш се е разбил в тропическия рай. Но всъщност е бил докаран в джунглата от летището на Сан Хосе. Интериорът е обновен с тиково дърво. Изградена е специална дървена палуба на дясното крило, за да можете да се насладите на невероятния пейзаж.
5
Kokopelli’s Cave Bed and Breakfast
Намира се във Фармингтън, Ню Мексико, САЩ. Стаите представляват издълбани пещери. Построен, през 1980 г., хотелът разполага с три допълнителни пещери за вентилация, водопровод и електричество. Намира се на 30 метра под земята, така че единственият достъп е по стълба през скалите. Ако искате да останете трябва да подпишете декларация за поносимост.
6
Palacio Del Sal
Този хотел в Боливия е единственият в света направен от сол. Да, сол – стени, подове, тавани, всичко е от сол. Дори някои от мебелите са от сол. Повече от милион блокове сол са използвани за построяването му. Намира се близо до Салар де Уюни, най-голямата солена пустиня в света. Ако ще ходите натам, имайте предвид, че близането на стените е забранено.
7
Utter Inn
Този се намира в средата на шведското езеро Маларен. Разполага с една единствена стая. Има док и кабина. Стълби отвеждат надолу към спалнята. Ако искаш да отседнеш там ще те откарат с лодка и ще ти оставят надуваемо кану, да можеш да обикаляш наоколо.
8
ICEHOTEL
Както показва и името му този хотел е направен изцяло от лед. Мебелите, в това число леглата са направени от сняг и лед. Постоянната температура е -5 градуса по Целзий. Освен че е от лед, хотелът е уникален с това, че се топи се строи отново всяка година. Всеки ноември голяма група архитекти изграждат стаите наново. Ще ви е приятно да го посетите, само ако ви харесва да стоите през цялото време с яке. Леденият хотел също се намира в Швеция.
9
The Mirrorcube
Намира се в Харадс, Швеция и определено може да спечели наградата за най-странен. „Стаята“ е алуминиева кутия 4x4x4 метра в клоните на дърво. Ако това не е достатъчно, стаята е цялата в еднопосочни огледала, така че да има 360 градусова гледка. Може да приюти двама души, има баня, всекидневна и тераса. До него се стига по въжен мост.
инфо: megavselena.bg

Фотографът Кин Чонг отделя от времето си, за да фотографира някои от най-малките жилища в Хонгконг, още познати като „домове ковчези“, и хората, прекарващи живота си в тях.
Чонг споделя, че е налице „тъмна страна на бума на имоти в богатия Хонгконг, където стотици хиляди хора са принудени да живеят в части от жилища, домове-кочези и други неадекватни типове жилища, защото не могат да си позволят цените“, пише The Independent.
Смята се, че приблизително 200 000 души в Хонгконг живеят в такъв тип „домове“, като някои от тях са толкова малки, че човек не може дори нормално да изпъне краката си.
Вижте в галерията за какво подобие на жилища става въпрос.
2
63-годишен мъж стои в своя дом-ковчег в непосредствена близост до мръсни тоалетни. Плаща 310 долара месечено за помещение, което е грубо с размери 1×2 метра. Март, 2017 г.
3
Гледка над квартала Yau Tsim Mong, където се срещат множество малки домове. Май, 2017 г.
4
Жена със син на 6 години и дъщеря на 8 години в тяхното малко жилище, натъпкано с двуетажно легло, малък диван, хладилник, пералня и малка масичка. 580 долара месечено за наем и сметки – почти половината от заплатата на жената като сладкар. Март, 2017 г.
5
Сграда с множество малки домове. Април, 2017 г.
6
80-годишен мъж спи в своя малък дом-ковчег, където дори не може да изпъне краката си. Март, 2017 г.
7
Тук успяват да се съберат трима. Май, 2017 г.
8
Г-н Уонг, безработен, гледа телевизия в своя дом-ковчег. Май, 2017 г.
9
5-годишно момче играе на терасата на своя жилищен блок – там живее с родителите си в нелегална барака. Април, 2017 г.
10
Тя си играе със своя хамстер, с който споделят малкото пространство. Май, 2017 г.
3
Още един човек, който живее в нелегална барака на покрива на сграда. Май, 2017 г.
4
Тези две тоалетни и мивка се ползват от около 25 души, живеещи в малките домове. Март, 2017 г.
5
Рутинно оправяне на леглата в поредния малък дом. Май, 2017 г.
6
63-годишен мъж стои сред всичките си принадлежности. Той и неговия съсед са се оплакали на социални работници от наличието на хлебарки и дървеници. Март, 2017 г.
7
8
9
10
инфо: dnes.bg


ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ 2

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 1