Най-умният човек, живял някога и защо никога не сме чували за него

Уилям Джеймс Сидис, най-интелигентният човек, който Земята познава е бил изключителен математик

Смята се, че Алберт Айнщайн е бил с коефициент на интелигентност 160. Този на Исак Нютон пък е бил 190, а на Марк Зукърбърг – 152. Тези хора са известни като абсолютни гении по целия свят. Но тук някога е живял човек, чийто коефициент на интелигентност е бил между 250 и 300!

Уилям Джеймс Сидис е бил изключителен математик и експерт в множество области. За съжаление не много хора са чували за него.

Уилям е роден в Ню Йорк през 1898 г. Баща му Борис бил психолог, с 4 дипломи от Харвард. Майка му пък имала докторска степен.

Когато бил едва на 18 месеца, Уилям започва да чете вестник „The New York Times”. До 8-годишна възраст той научил латински, гръцки, френски, руски, немски, иврит, турски и арменски. В допълнение към тези 8 езика, той измисля свой собствен и го нарича „Vendergood“.

Напълно наясно с неговия капацитет, баща му се опитва да го запише в Харвард, но му бива отказано, тъй като по онова време Уилям бил едва 9-годишен. 2 години по-късно университетът го приема и Уилям става най-младият човек, постъпвал някога там. Година по-късно познанията на гения по математика стигат толкова далеч, че той започва да изнася лекции на своите професори. Завършва бакалавърска степен по изкуства на 16-годишна възраст.

Славата обаче може да бъде уморителна, особено ако ви сполети в ранна възраст. Малко след дипломирането си Уилям казва пред репортери, че за него „перфектният“ живот, би бил в уединение. Той добавя, че не възнамерява да се жени, тъй като жените не му харесват.

През това време Америка вярва, че с подходящо образование децата се превръщат в знаещи и можещи хора. Като талантлив психолог, бащата на Уилям се стремял да помогне на сина си да блесне. За да постигне това, той прилага специални психологически подходи при възпитанието му.

Въпреки че Уилям се радва да учи като дете, мнението му се променя като възрастен и той обвинява баща си за това. Когато Борис умира през 1923 г., Уилям отказва да присъства на погребението му. Подобно на други гениални хора, за да поддържа нисък профил, Уилям работи нископлатени чиновнически неща. Въпреки това той все още бива разпознаван от хората, което не му оставя друг избор, освен да смени работата си отново.

 През 1924 г. репортери го откриват, че работи за 23 долара на седмица, което отново прави заглавия в медиите, само че този път те се присмиват на интелигентността му и казват, че вече не е в състояние да прави това, което прави като дете.

Това обаче никога не е било вярно. Уилям пише множество ценни книги, използвайки различни псевдоними. Той бил социалист и противник на Първата световна война. Бива арестуван през 1919 г. заради протест, който прераства в насилие в Бостън, където бива осъден на 18 месеца затвор. Родителите му обаче намерит начин да го предпазят от затвора и вместо това го затварят в санаториум за 2 години.

Уилям прекарва остатъка от живота си напълно самотен. Отдалечен от семейството си, той работи обикновени неща, за да свърже двата края. Човекът, който можеше да промени света, умира на 46 години като напълно неизвестен, страдащ от мозъчен кръвоизлив през 1944 г. Интересното е, че баща му е починал от същото нещо.

Какво мислите за историята на Уилям? Знаете ли, че някога е съществувал човек с коефициент на интелигентност, вариращ от 250-300?

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

На 8 юни 1992 г. цяла България е потресена от нечувана жестокост! Новобранцец става жертва на нечувана гавра от двама пияни стари войници

 

На 8 юни 1992 г. новобранецът от Плевен Цветан Булиев стана жертва на нечувана гавра от двама пияни стари войници от ромски произход. „Ветераните“ хващат и го надуват с компресор... през ануса!!! Тази гавра обаче не е единствената.

Днес редник Булиев отново е жертва. На бездушни чиновници! След надуването с компресор Цветан е закаран полужив във ВМА в София с разкъсани черва, множество вътрешни кръвоизливи и увредени органи. Лекарите са в шок, защото за първи път виждат така разкъсан отвътре човек!

Като по чудо момчето оцелява след няколко тежки операции, но последиците за здравословното му състояние са необратими, а случката го бележи за цял живот. Редник Булиев развива редица заболявания, а след епилептичен припадък се наложило да му правят и черепно-мозъчна операция. Покосен бил от диабет и хроничен гастрит. Посегнал и към чашката, с което окончателно показал, че кошмарът от казармата го е сринал психически.Репортер на blitz.bg разбира, че преди няколко седмици плевенската ТЕЛК е намалила с 12 на сто (от 92 на 80%) военната инвалидност на Цветан.

Заради проточени административни процедури, той от няколко месеца не е получавал и пенсията си, която е била в размер на… 198 лв.! Решението на лекарската комисия в Плевен означава, че тя ще бъде намалена още. От 2012 година Булиев живее в село Загражден заедно с родителите си, които се принудили да продадат апартамента си в Плевен и да се посветят изцяло на грижите за него.

Цветан пие по шепа хапчета на ден, а от няколко години често му се налага да пребивава и в психиатрични клиники. Близки на изстрадалото семейство споделиха пред „ШОУ“, че най-тежкото наказание е дошло от държавата – обрекла го на пълна забрава... Армията опитала да прикрие случая, извергите са на свобода Случаят с редник Цветан Булиев от 1992 година си остава едно от най-срамните петна в историята на българската армия.

Скандалът е разкрит от вестник „Нощен труд“, който получава информацията от медицински лица. Хората с бели престилки останали като гръмнати, разбирайки, че униформените имат намерение да прикрият гаврата с 18-годишния тогава Цветан и да я представят като „трудов инцидент“. Старшини и полковници били убедени в това, че обществото ще се върже на версията, че „маркучът на компресора сам се е втъкнал в задника на войничето“. Гнусното извращение обаче става достояние на цялата държава. Йоско Николов и Георги Стоев са извергите, съсипали живота на Цветан. Те са предадени на военна прокуратура, осъдени са на по три години затвор, след което са пуснати на свобода. „Прощавам им... Не искам отмъщение. Искам да оздравея...”, казва Цветан преди 22 години, без да подозира, че ще се окаже безсилен пред стреса от ужасяващата случка. И пред държавата мащеха…

/В статията е използвана илюстративна снимка от интернет/
Плевен, Георги СТОЯНОВ
Източник:www.blitz.bg

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

„Кървавият“ Бай Добри – внук на „светеца“ Дядо Добри

Култовият силовак от близкото минало Николай Добрев – Бай Добри, от чиято групировка с бивши барети допреди 10-ина години трепереше столичният ъндърграунд, е внук на най-големия благодетел у нас, познат като просяка през “Св. Александър Невски” – Дядо Добри, пише Lupa.bg. Николай Добрев е най-големият от 15-те внуци на дядото, който почина през февруари 2018 година. Просякът е дал над 1 млн.лв. на църквите, защото изкупувал греховете на родственика си.

С дарението си от 35 000 лв. на катедралния храм „Свети Александър Невски“, старецът се превърна в най-големия му дарител. Преди 25 години дядо Добри остави всичките си имоти на църквата, а последните над 35 години от живота си просеше, като всичко, което събираше, даряваше на храмовете. Даренията на Дядо Добри възлизат на около 1 млн. лева.

Близки до вече покойния старец разкриха, че той признавал, че изкупува тежък грях, който тормози съвестта му. Според негови съселяни свръхнабожният дядо Добри не можел да преглътне тъмното минало на своя внук Бай Добри, страдал и се срамувал заради бандитските му изпълнения.

Легендарният внук Бай Добри Баретата е прочут спецназовец. Напуснал системата на МВР през 1993 г. и си направил охранителна фирма, преди няколко години къдрокосият разбойник напуснал ън-дърграунда заради трайни мозъчни увреждания. Те обаче не били причинени от куршуми вследствие на престрелки, в които е попадал, а били последица от дългогодишния стрес, на който бил подложен в отряда на баретите. Състоянието на бившия антитерорист било толкова сериозно, че той прекъснал контактите си с приятелите си и се затворил в апартамента си в квартал „Стрелбище“. Доскорошният гангстерски авторитет всяка сутрин гълтал шепа хапчета и водел пенсионерски начин на живот.

Николай Добрев придоби злокобна популярност през август 2002 г, когато заедно с петима други бивши командоси бе арестуван като заподозрян за неуспешния атентат срещу Алексей Петров – Трактора пред басейна „Спартак“ и за стрелбата срещу Димитър Джамов пред хотел „Хемус“ в София ден по-късно. Тогава се заговори, че Бай Добри ръководи фабрика за убийства в която членуват десетина снайперисти, щурмоваци и специалисти по взривовете, обучавани в Специализирания отряд за борба с тероризма. Като основни фигури в разбойническата команда на Добрев бяха посочени негови бивши колеги барети.

По ирония на съдбата Бай Добри не получи присъда за бандитските си изпълнения, а получи условна присъда от 1 г. единствено за нападението над журналистката от Би Ти Ви Канна Рачева, която бе почти нокаутирана от него пред съдебната зала, докато отразяваше процеса срещу него и групата му.

Приживе старецът Дядо Добри два пъти бе пребиван и обиран от наркомани. Заради заниманията на неговия внук два пъти бил обискиран от полицията, разказват в родното му село Байлово.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Убиват баща му, изнасилват сестра му, отвличат годеницата му...и отключват звяра в него

„Ангел си няма стара майчица

негова майка Стара планина…

Ангел си няма млада булчица

негова булка – тънка му пушка

Ангел си няма дребни дечица

негови деца – ситни куршуме…”

Хаджи Йероним е предрекъл: „тази песен ще преживее султанското царство, срещу което се е борил и ще влезе в царството на вечността” пише petel.bg

Безброй са безстрашните българи, пожертвали дом и семейство в името на една по-висша кауза. Отдадени на борбата с вековния мъчител на народа, те извършват героични подвизи и водят епични битки. За тях Балкана станал дом, а дружината – семейство.

Един от тях е Ангел войвода – страшилището, пред което цяла Хасковска и Пловдивска кааза треперели. Защитникът, на който българите се уповавали и вярвали. Няма как да Ви опишем целия му живот и всичките му подвизи в една статия. Това са се опитали да направят десетки автори в своите книги. Вместо това ще Ви разкажем за някои от най-смелите му подвизи.

Ангел Стоянов Кариотов се родил в днешното село Драгойново през 1812 година. Семейството му било многолюдно и бедно, а малкия Ангел станал овчарче съвсем рано. Много са версиите затова защо е станал хайдутин. Една от тях гласи, че турците редовно му крадели овцете и си правели курбан с тях пред него. Момчето нищо не можело да направи, но събирало омраза в себе си. Друга история разказва, че турците убили баща му и отвлекли годеницата му. Третата известна е, че е изнасилили сестра му, а за отмъщение той убил насилниците и изложил телета им на селския мегдан, като поръчва на попа да напише че „това очаква всеки, който посегне на българска жена”. Не е сигурно какво го е накарало да вземе това решение, но то със сигурност преобърнало живота му.

Отначало събрал няколко мъже, на които също като него им омръзнало от безчинствата на турците. Пътят им в планината ги срещнал със селянин, на когото трима помаци му крадели овцете и го изнудвали за пари. Не стига и това, а взели сестра му, за да я направят кадъна. Тогава с двама от своите мъже войводата се скрил в храстите да зачакал помаците да се появят отново. Когато дошли, селянинът дал знак и и тримата паднали убити. След още няколко такива случки османлиите предприели мерки. Хасковският полицейски началник мислел, че лесно ще се справи с малката дружина и взел само 20 войника. По пътя чули гайда и помислили, че са попаднали на сватба, но видели сам гайдар…

След като гайдаря се приближил достатъчно, извадил пушката си и я насочил към началника, питайки го къде отива и кого търси. Османлията нямал време да реагира, защото от храстите се подали още дула. Когато се видял притиснат казал, че търси Ангел войвода. Ангел излязъл пред турците, за да разбере защо го търсят. Пребледнял, полицейският началник, слязъл от коня си и обяснял, че работата му е да преследва хайдутите и моли да бъде убит, но да не става за посмешище. Войводата го оставил жив и здрав, но срещу дума, че никой повече няма да преследва дружината. След случилото се дълго време никой не посмял да тръгне срещу Драгойновския войвода.

Паметник в Първомай

След като умирил Хасковската кааза, той обърнал поглед към одринско, където бейовете превъзхождали по жестокост и насилие хасковските. Беят на Одринско събирал данъка чрез една арнаутска шайка, която измъчвала населението. Самият той живеел в Цариград. Войводата разбрал, че ако убие арнаутите няма да спре тази беда. Затова с двама от най-верните си хайдути заминал за Истанбул. Дегизирани като калайджии стигнали до едно малко пристанище. Там обаче били разпознати от един хасковски турчин, което ги накарало да побързат. Така по погрешка се качили на кораб, който пътувал за Бурса. Когато разбирали това, вече било късно и нямало как да се върнат назад. Вързали капитана и го заставили да обърне за Цариград. На пътниците казали, че имало задача, която да свършат там и не търпяла отлагане. На брега на столицата слезли трима продавачи на добитък с фесове и шалвари. Няколко дена те обикаляли, за да търсят бея и намерили магазина му на чаршията. Знаели, че тримата лесно ще се справят с него, но искали да вземат златото и да го върнат на сиромасите.

Надпис на камък край местността, в която се предполага, че Ангел войвода поема пътя на хайдутството.

Това било изключително трудна задача, защото желязната му каса се намирала в къщата му, а там било трудно да се влезе, без да види някой от слугите. Така те измисли план, в който саморазправата била краен вариант. На сутринта влезли в магазина му с предложение да сменят за пари златни и сребърни монети, но им е неудобно да покажат стоката публично. Беят като видял това си помисли, че монетите са крадени и че можел да ги вземе на безценица. Затова ги поканил в дома си. Вечерта хайдутите отишли в къщата му и слугите ги въвели в кабинета на господаря си. Турчинът заповядвал да им занесат кафе и да не ги безпокоят повече. Щом останали сами Ангел и другарите му вързали бея и поискали да им каже къде е ключа за касата. Той привидно се съгласил, но след като отпушили устата му се развикал за помощ. Тогава един от хайдутите ударил турчина смъртоносно.Намерили сами ключа, взели златото, а слугите ги изпратили чак до вратата.

Още същата вечер напуснали Цариград и край Хасково се срещнали с дружината. Голяма била радостта на четата, но те не знаели, че одринският бей се оказал наистина високопоставен човек. Веднага на следващата сутрин дирите им били открити и местността, в която се криели била обградена от 1200 души войска и башибозук. Дружината разбрала, когато вече било прекалено късно и обръчът около тях започнал да се затяга. Тъкмо когато бинбашията бил готов да подаде сигнал за атака, вместо хайдути той видял едно момче с бяла кърпа да се подава от храстите.

Голяма била изненадата на турците, виждащи приближаването на младежа , с вдигнати към тях ръце. Този млад мъж имал важна задача – да се срещне с бинбашията и да му предаде една бележка от Ангел, написана с молив. Пратеникът на хайдутите дал бележката на турците след обичайните поклони и поздрави, отместил се настрани и се обърнал към баира отсреща, където били другарите му. Тогава се чул гърмеж и кучето, което било в краката на военноначалника изкимтяло – куршумът опърлил козината му от главата до опашката. Един от турците вдигнал ръка, като за команда за атака, но бинбашията го спрял. Втори куршум изсвистял и този път свалил позлатения полумесец на войсковото знаме. Главнокомандващият запазил самообладание, но през умът му минало написаното на бележката:

„С първия куршум ще умеря хрътката, с втория – полумесеца на знамето ти, а с третия ако не върнеш аскера – твоята глава”. Усетил, че войводата вече го държи на мушка, се обърнал и дал знак за връщане пред смаяните погледи на башибозука и хайдути. Когато поляната вече се опразнила и аскерът бил далеч, един от старшите офицери попитал какво е пишело на бележката, а бинбашията отговаря „Че всичко се оправя, само пробитата глава не може”. Башибозукът, обаче останал и нападнал четата, но скоро бил обезкуражени от точната стрелба на Ангеловите другари. Обсадата останала цял ден, но вечерта хайдуте, преоблечени като даалии, успели да се измъкнат и стигат връх Драгойна. Там преброили златото, което по-късно щели да раздадат на селяните, които да знаят, че „над каймакани и субашии, над паши и везири има Ангел войвода”.

Ние българите често се възхищаваме на чужди герои и рицари. Не трябва да забравяме обаче, че в нашата родина също са се раждали и се раждат мъже и жени, извършили несравними подвизи, достойни за възхвала. Това е само част от историята на Ангел войвода, но тя е достатъчна, за да разберем, че той е един от многото такива българи. Нека си спомним техни истории и завети. Нека се преклоним пред смелостта и светлата им памет.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Баташкото клане – да сведем глава пред мъчениците

Избиването на 5000 души в село Батак, при потушаването на Априлското въстание, е една от най-черните дати в историята на България. Баташкото клане е извършено от башибозуците – главно от помаци от съседните села, под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II.

След потурчването на Чепино през 1657 г., Батак е обграден от мохамедански села и известно време представлява „остров“ на християнската вяра. В църквата „Света Неделя“ християнската религия е била проповядвана на черковнославянски език, за разлика от другите градове, където духовниците отслужвали на гръцки език. Това било привилегия, която турските власти не можели да позволят на българите в Батак. Те обаче дълго били в неведение за „нарушението“ заради разположението на Батак – високо в Родопите.

При избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 година, на Батак била отредена важна роля – да заеме складовете в околните селища и да осигури провизии на въстаниците в околните територии, да блокира важните пътища и така да попречи на турските войници да получават пратки с провизии. Част от въоръжените боеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак – Петър Горанов e делегат на местния революционен комитет в събранието в Оборище

На 1 май 1876 година първенците на селото и чорбаджиите решили, че трябва да спасят живота на местните и за това извиквали Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстаниците.

Барутанлията, поискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагера на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и за да успокоят населението. В лагера на врага били изпратени кметът на Батак – Трендафил Тошев Керелов, заедно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв. Разбрали се, че, ако предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници – оръжието или животът им. Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера.

След като бунтовниците предали оръжието си, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им. По време на „предаването” на оръжието обаче някои от хората в селото успели да избягат. След това селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат на пожар, като църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите. Така се поставило началото на клането, което продължило дни.

На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска. Повече от 200 мъже, жени, деца и възрастни били изведени от къщата, претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и накрая избити. Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато мъжете били закарани на дръвниците, където били обезглавени със саби. Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени. Останалите отново се изпокрили в църквата и училището. Църквата „Света Неделя“ и училището до нея били последната надежда на местните в Батак за спасение. 200 души се укрили в училищната сграда, където били изгорени живи. Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковния двор и да стрелят по събралите се там хора.

Най-ужасната част от Баташкото клане се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата. На сутринта башибозукът успял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, но входната вратата на храма не поддала, тъй като била „залостена“ от хората които се намирали в църквата. Защитата на „Света Неделя“ продължила три дни, в които престрелките в селото не преставали. Усилието на батачани да запазят църквата си ядосало турците, които започнали да пускат пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата. В резултат много от хората загинали заради недостиг на кислород. В църквата нямало вода, затова барикадиралите се използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите, за да утолят жаждата си. Копаели и с голи ръце, за да намерят подпочвена вода

На третия ден, все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане – само тези, които склонили да приемат исляма останали живи, а останалите били обезглавени. Ето как тази сцена е описана от Захари Стоянов:

„Полуубитото население не че повярвало на неприятелските обещания, които опитало вече няколко пъти, но като нямало друго спасение като виждало, че и в черквата ще бъде избито, отворило вратата. Втори път то имало злочестината да си въобрази, че и чалмата има човешко сърце, че и хищният башибозук може да състрадава, да се умилостивява, като види с очите си положението на затворените, удушените и стъпкани пред вратата дечица, другите изпоплашени, които заедно с нещастните си майки и сестри плачели и късали сърцата на присъствуващите. Картина, както виждате, една от най-ужасните и сърцераздирателните, но картина, повтаряме ние, за човек с душа и сърце, а не за башибозук.

Щом се подали тези последните на вратата, с голи ятагани в ръцете, всичките затворени паднали на молба, жените показвали децата си, и за да умилостивят някак кръвниците, искали да им целуват дръжките на окървавените ятагани, наричали ги синове, братя и бащи. Всичко напусто! Башибозуците погледнали хладнокръвно на всичко това; те прекрачили налягалите пред вратата трупове като дърва и отново започнали да въртят ятаганите. И така, в черковната ограда клането се е продължавало няколко часа.

От най-напред жертвите са били обирани и измъчвани да изкажат своето богатство, а после са били заколвани, т. е. техният живот бил пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на плячкаджиите, мнозина мъже спасили своя живот, като легнали между изкланите и се престорили на умрели“.

Когато зверствата в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище стават достояние на света, се свиква конференция за положението на народа в българските земи и отговорността за извършените зверства се стоварва върху Турция, а не върху безчинстващите башибозушки банди. Дори и традиционните съюзници на Турция – Англия и Австро-Унгария са изумени от жестокостта на извършеното. В писмо на Макгахан, датирано от Пазарджик, 2 август 1876 г., което котленецът Петър Матеев определя в книгата си „Велики благодетели на българския народ“ като „писмото, което предизвика Руско-турската война“, четем:

„Казаха ни, че 3000 души лежели само в черковния двор и ние не можехме да го не вярваме. Зрелището беше ужасно, толкова ужасно, че не можем го забрави през целия си живот. Имаше накъдрени главички сред разлагащите се купища, смазани с тежки камъни, крачка не по-големи от пръстите ви, върху които месото беше твърде изсъхнало от жегата, преди да е могло да се разложи; ръчички на малки деца, протегнати като за помощ; деца, умъртвени още от ужаса на светналите саби и зверски зачервените очи на джелатите, които са ги издигали и слагали; моми умрели, плачейки с молба за пощада; майки, умрели, опитвайки се да запазят малките си със слабите си тела. Всички лежаха там, събрани на куп, гниещи в една отвратителна маса.

Всички сега мълчат. Няма сълзи, нито плачове, няма страхотни писъци, нито молби за милост. Жертвите гният по нивите, а жетварите – тук в гробищния двор. Погледнахме в черквата… Грамадно количество от тела са били изгорени там и огорелите почернели остатъци, които изпълняха мястото до половината височина на сводовете, което ги правеше по-ниски и по-тъмни, лежаха там в разложение неописуемо. Никога не съм си въобразявал нещо толкова грозно. Всички се отстранихме, потресени, едвам в свяст, от тази чумава къща, доволни, че можем да излезем пак на пътя“.

Няколко години по-късно Иван Вазов написва драматичното стихотворение:

Възпоминания от Батак
Пловдив, 1881

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите… много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях…
С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика…
И издъхна бачо… А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук…
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума…
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче…
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина –
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен – някой ги запря…
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях…
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо… много е далече…
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.

patrioti

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Тайна, пазена от десетилетия – Ангела Меркел е дъщеря на Хитлер?

Според документите на ЩАЗИ , Ангела Меркел е наследник на Адолф Хитлер . Именно през 1954-та година е родено момиче, дъщеря на Хитлер , за което ЩАЗИ твърди, че се казва Анджела. Нейната официална дата на раждане е 17 юли 1954 г., но, както е посочено в документите, които в момента се намират в архива на  КГБ , нейният истински рожден ден е 20 април 1954 г..Ако е вярно това, това означава, че дъщерята на Адолф Хитлер е родена точно на рожденната дата на Ангела Меркел.

Подробностите за раждането на Ангела Меркел се наблюдават в мемоарите на Карл Клауберг, който същевременно е бил осъден военнопрестъпник. След Втрата световна война Клауберг е осъден като един от нацистките „лекари на смъртта”. Лежи в съветски затвор. Когато обаче става ясно, че е брилянтен учен, Клауберг е освободен след 7 години. Скоро след това се прославя като…баща на изкуственото осеменяване.

 Руснаците били много заинтригувани от твърдението му, че той е запазил замразени проби от спермата на Фюрера. Според авторът съветските тайни служби са направили таен експеримент. Докарали са в Източна Германия Гретъл, сестрата на Ева Браун (съпругата на Хитлер). Осеменили са я с пробата на фюрера, но вместо очакваният син, на бял свят се е появила дъщеря. Ако всичко изнесено е вярно, стряска съвпадението на рожденните дати на Ангела Меркел и предполагаемият й баща Адолф Хитлер – 20 април.

Споразумение за световно господство  – Скоро след раждането на дъщеря му, Русия, САЩ и Ватикана са сключили споразумение, според което попечителството над детето ще има католическата църква, която същевременно е добре свързана с Лутеранската църква в Източна Германия. Тогава и била дадена лъжливата дата на раждане и име Ангела Доротея Кеснер. За фалшив баща бил избран Хорст Каснер, пастир в лутеранска църква, а за майка и е била определена Херулинд, учителка по английски и немски език.

Една от разпоредбите на 3 страни в споразумението е, че Ангела ще получи международна сила, но че това ще се случи, когато начело на Ватикана бъде поставен Папа с произход от Германия. След смъртта на папа Йоан Павел II, начело на католическата църква на 20 април 2005 г. бил поставен нацист Йозеф Ратцингер, който по-късно приема името Бенедикт XVI. Наистина ли е случайно и това се е случило точно на рождения ден на Хитлер?

През 1977 г. Ангела Доротея Кеснер стана Ангела Меркел, след като се омъжи за физикът Улрих Меркел. Тя се разведе през 1982-та година. Меркел бе избрана за канцлер на Германия за кратко, след като Папа Бенедикт XVI пое ръководството над Католическата църква също в деня на раждането на Хитлер.

инфо: burgasnews.com

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Брюксел спря пускането на 5G мрежата поради опасения за здравето на гражданите

Плановете за пилотен проект за осигуряване на високоскоростен 5G безжичен интернет в Брюксел са спрени поради опасения за здравето на гражданите, според доклади, пише Брюксел Таймс.

През юли правителството сключи споразумение с три телекомуникационни оператора за облекчаване на строгите радиационни стандарти в Брюксел.

Но според региона, сега е невъзможно да се оцени радиацията от антените, необходими за услугата.

„Не мога да приветствам такава технология, ако радиационните стандарти, които трябва да защитават гражданите, не се спазват, 5G или не“, заяви министърът на околната среда Селин Фромо пред Бруз .

„Хората от Брюксел не са морски свинчета, чието здраве мога да продавам с печалба. Не можем да оставим нищо да се съмнява “, добави тя.

Пилотен проект не е осъществим с настоящите радиационни стандарти и Фрема каза на Бруз, че не възнамерява да прави изключение.

Брюкселският регион има особено строги радиационни стандарти за телекомуникационни приложения. Стандартът от 6 волта на метър вече доведе до проблеми в миналото с осигуряването на бърз мобилен интернет чрез 4G в столицата.

 https://5gmedia.bg/

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ