През 1993 г. в Сараево пред очите на света се разиграва трагедия, която показа грозното лице на войната и силата на любовта

Преди 27 години на 18.05. в обсадено Сараево пред очите на света се разиграва трагедия, която показа грозното лице на войната и в същото време разкрива красотата и могъщата сила на една любов, пренебрегнала религия, вяра и произход.
Любовта на Бошко Бркич и Адмира Исмич започва с една новогодишна целувка. Двамата са ученици в Сараево и посрещат с компания новата 1984 година. Тогава те са на 16 години. Тя е родена на 13 май 1968 г., той – на 11 август 1968 г. Лудо влюбени, мечтаещи за бъдещето и безгрижни. Нито родителите на Бошко – Дражен и Радмила Бркич , които живеят в Сараево от 1970 г., нито родителите на Адмира – Недрета и Зия Исмич, имат нещо против връзката им. В Титова Югославия смесените връзки и бракове не са нещо необичайно.
Историята на православния сърбин и бошнячката мюсюлманка - този съвременен вариант на „Ромео и Жулиета“ за милиони хора по света се превръща в символ на любовта, унищожена от омразата и безмислието на войната в Босна и Херцеговина.
Те се опитват да купят с пари бягството си през обсадените от сърбите територии. Платили cа 18 xиляди марки на посредник, който да подкупи сръбските снайперисти да не стрелят по тяx...
Сараево, 18 май 1993 година, животът на двама млади приключва след краткото изсвистяване на пушка на моста Връбаня, докато се опитват да излязат от обсадения град. Oт нощта cpещy 18-ти телата им остават до 24 май пpед погледите на родителите им от двете воюващи страни на моcта.
Цели 6 дни никой не смее да прибере телата на Бошко и Адмира, загинали прегърнати. На шестата нощ сръбски войници успяват да се промъкнат само на двадесет и пет метра от бошняшките позиции. По-късно става ясно, че сърбите са принудили босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището Вранеш в Лукавица, в общ гроб. По-късно, през април 1996 г. биват ексхумирани и погребани в Сараево, отново заедно.Днес мястото на тленните имм останки се е превърнало в символ срещу етническата омраза и безсмислието на войната.
Бошко е загинал веднага. Адмира умира 10 минути по-късно, опитвайки се да прегърне своя любим.
Години по-късно очевидец разказва събитието в интервю:
"Момичето размахваше чанта. Те тичаха заедно, държейки се за ръце. Отстрани изглеждаше така, все едно танцуват, споделя свидетелят. След това се чуха изстрели от пушка. Те паднаха на земята, като продължаваха да се държат един друг."
Историята излиза на бял свят, след като е описана от кореспондента на Ройтерс Кърт Шорк.
За драмата на сърбина Бошко Бркич и бошнячката Адмира Исмич е направен документален филм, наречен "Ромео и Жулиета в Сараево" (1994 година).
Семействата им винят не войниците, а политиците. И твърдят, че миризмата на омразата още се усеща по тези места. В дома на Адмира в Сараево родителите ѝ държат нейни снимки и голяма картина с образа ѝ. Такава е обстановката и в малко село до Крушовац, където живее майката на Бошко.
По време на обсадата на Сараево загиват 11 500 души. Босненската война е най-кървавият и жесток конфликт при разпада на Югославия, който продължава от 1992 до 1995 година. Жертвите варират между 100 000 и 140 000 души.