Вижте как изглежда днес родното място на Георги Димитров

В една популярна песен от началото на Прехода се припява рефрена: "Комунизмът си отива, спете спокойно деца". Но какво знаят децата за комунизма и дали въобще ги интересува, вторачили се в модерните си телефони. Някога, когато ние бяхме на техните години ( Боже, колко отдавна!), се вторачвахме в друго, за да бъда точен, успяваха да ни вторачат в правилната посока.

Тогава ги нямаше модерните зелени, сини и  други училища. В замяна редовно се организираха екскурзии, не само с културно-историческа, но и идеологическа насока. Та покрай музеи, родни къщи и паметници, най-вече на възрожденци, се отделяше подобаващо внимание на видни партизани и партийни величия.

Стана ми любопитно след токова години все на преход, какво е останало от всичко това. Нахвърляйки забележителностите по дадена дестинация, започнах задължително да включвам почти всичко свързано с годините на социализма. Така, при един доста дълъг тур из най-западната България, се озовахме в Ковачевци.

Родното място на вожда Георги Димитров. Неговите родители, Параскева Досева и Димитър Тренчев се установяват в селото след Руско-турската освободителна война.

През 1952г. в Ковачевци е отворен Дом-паметник Георги Димитров. Двайсет години по-късно е възстановена и родната му къща. Изгражда се мемориален парк от 278 дка. Към този ансамбъл принадлежи и Националният детски екологичен комплекс.

Дом-паметникът е внушителна сграда, прави впечатление с импозантната си колонада. Пред стълбището се издига статуя на Г. Димитров, 32-ят поред министър- председател. Домът е поддържан безупречно, не липсват и посетители. Що се отнася до обстановката: голяма ритуална зала с резбован таван, а на горния етаж богата музейна сбирка.

За да придобият впечатленията завършен вид, се отбихме и във възстановената по спомени родна къща на партийния вожд.

Ковачевци се слави и със своите кукери, а непосредствената близост на язовир Пчелина го прави привлекателно място за еднодневна разходка.

Този язовир на река Струма е строен през 70-те години на миналия век. Проектирането и строителството са провокирани от необичайни фактори. Индустриалните предприятия около Перник замърсяват водите на Струма, което води до недоволство от съседна Гърция. Целта на язовира е да играе ролята на утайник. Неслучайно в миналото се говореше, че на дъното му лежи цялата Менделеева таблица. В наши дни Струма е далеч по-чиста, но дано причината  не е краха на индустрията в Перник. Недалеч от язовирната стена, на малък полуостров се извисява скалният феномен Вученски камък, висок 15 м.

Под водите на язовира остават почти всички постройки на село Пчелинци. На малък хълм, самотно се откроява параклисът ''Св. Йоан Летни". На входа му стои надпис "1350 година". До него не стигнахме, решил съм да му отделя специално внимание.