Дръвчетата, които садихме със собствените си ръце, днес са жертва на брутална сеч

По времето на соца непрекъснато течаха някакви обществени кампании. Една от най-често повтарящите се беше свързана със залесяването на страната. През 50-те, 60-те и 70-те години нямаше ученик, който организирано да не е участвал в залесявания на различни местности. Да посадиш дърво и да оставиш нещо след себе си е актуално и днес, но едва ли има същия мобилизиращ ефект, както за тогавашните поколения деца.

И днес на много места могат да се видят горите от онова време с дървета в прави редици и с еднакви отстояния едно от друго. За децата беше радост да прекарат един ден сред природата и с труда си да помогнат на едно благородно начинание. Спомням си с какъв трепет полагахме младите фиданки в изкопаните дупки, заривахме ги, а след това внимателно ги поливахме с вода. И усещането, че наистина правим нещо важно и значимо. Благодарение на тогавашните усилия на държавата и доброволния труд на хората днес има гори, които не само прочистват въздуха, но и предотвратяват различни процеси на ерозия.

За съжаление, днес това е минало. Много от тези гори са превърнати в жертва на печалбарството и дървената мафия. Самата държава нехае за горския фонд, затова той се унищожава безогледно. Има дори нещо сбъркано, ако трябва да окастриш собственото си дърво в собствения си двор,трябва да вземеш разрешение от екологичния отдел на общината. А горите ни се унищожават повсеместно и систематично. Горите от нашето детство и юношество, дето ги садихме със собствените си ръце през социализма, за да бъдат унищожавани днес от нагли търгаши и мафиоти.

Иван Стойчев, Свищов