Ето как военен пилот от резерва отговори на Бойко Борисов, нарекъл Радев „прост летец“

Аз съм български военен летец-пилот от запаса/резерва. Излитал съм над 3 000 пъти и имам едно кацане по-малко от излитанията. Това коментира бойният пилот от резерва Борис Палатински.

Поводът е последния скандален запис с гласа на Борисов, в който той нарича Радев „прост летец“. 

Прекарал съм във въздуха около 1 500 ч. В най-добрите си години българската военна авиация наброяваше около 350 – 400 пилоти. За съществуването си, живота си, изпълнявайки войнския си дълг, са отдали над 770 пилоти, щурмани и други летци и парашутисти. Сиреч над 200%, над два пъти повече са жертвите отколкото е бил личният ѝ състав в най-добрите си кадрови години.

Най-обичаните български войни – опълчението от Руско-турската война са почнали войната в състав от около 7 400 души. От тях загиват за България 3456-ма или около 50% – почти половината.

С другите държави и народи е същото. Когато фактите говорят, шапките се свалят. Всички знаят, всички са единодушни – ТОВА Е НАЙ-ТРУДНАТА и УВАЖАВАНА ПРОФЕСИЯ!

Но единственото правило без изключение е, че няма правило без изключения. В България това изключение касае една българска мУтРа !

Борис Палатински, военен-пилот от запаса, Фейсбук

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

България се топи: За 30 години намаляхме с 3 милиона!

Гробищна тишина покрива селото, което бавно се връща към природата. Младенов – енергичен човек с посивяла брада, казва, че тук има около 80 къщи, но повечето са изоставени и обрасли с настъпваща зеленина.

„Чувстваш се самотен – има единствено телевизия и това е всичко. За разнообразие мога да отида до съседното село, където има магазин. Или мога да се скарам със съседа си“, казва Младенов.

Той е на 61 години и е най-младият човек в селото освен кмета. Всички останали са пенсионери.

От време на време някой умира и селото още повече се смалява. Свидетел на бавната смърт на едно българско село е един електрически стълб до главната улица. На него са разлепени некролози, които съобщават кой се е споминал или отбелязват годишнина от нечия кончина.

„Изчезваме. Тук няма хора. Няма“, казва Младенов.

България се топи.

След края на комунизма, срутил се преди 30 години, населението на страната се е свило с една пета – от близо 9 милиона на 7. Приблизително с толкова е намаляло населението на Сирия за последните 10 години. Разликата е, че в Сирия имаше война.

Според доклад на Обединените нации, ако тази тенденция се запази, до средата на века България ще се свие до 5,4 млн. души, тоест с близо 23%. Други проучвания сочат, че е възможно българите да станат 4 млн. Същият доклад обяви България за най-бързо топящата се нация в света. Следват Литва, Латвия, Украйна, Сърбия.

България е една от много държави, повлияна от големи демографски сривове. В Северна Америка, Източна Азия и навсякъде в Европа раждаемостта е в криза. Миналата година в САЩ беше отбелязан антирекорд от 32 години насам, като средната раждаемост падна от 1,76 на 1,72.

В същото време урбанизацията изтласква младите хора от селата към големия град. Селските общности навсякъде по света изчезват.

От всички региони, които страдат най-много от намаляване на населението, Европа е най-зле засегната. Латвия, Молдова, Украйна, Литва, Румъния, Сърбия, Полша и Унгария държат дъното на класацията.

От 1990 г. насам Европа бележи най-големите ръстове по спад на населението в извънвоенно време. Това се дължи както на ниската раждаемост, така и на емиграцията. Според доклад на Обединените нации жените раждат средно по 1,66 деца, доста под 2,1, колкото е необходимо за положителен прираст. В същото време много млади хора напускат, за да търсят реализация в Западна Европа или на други места.

Град Белоградчик в северозападна България, е в регион, който страда от обезлюдяване. Снимка: Джоди Хилтън, „Лос Анджелис таймс“.

…

Тези, които емигрират, са млади и образовани, изтичане на мозъци, което може да попречи на развитието на икономиката.

„Това означава, че ние се лишаваме от работна ръка“, казва Адриан Николов от Института за пазарна икономика в София. „Може да намериш перфектното място, за да построиш завод, но ще е неимоверно трудно да намериш достатъчно квалифицирани кадри, които да наемеш.“

Дясно-центристкото правителство на Бойко Борисов твърди, че се наблюдава икономически бум, но корупцията е широко разпространена, а образованието и здравеопазването са под стандартите.

Цветелина и Свилен Христови са представители на изтичането на мозъци от България. Миналото лято те напускат страната си заедно с двамата си сина, след като Свилен получава предложение за работа от „Луфтханза“. Везните натежават към Франция заради положението в България и заради мечтата да осигурят по-добро бъдеще за децата си.

„В България няма ценности. Знам, че Европейският съюз се намира в криза, но аз наистина вярвам в европейските ценности“, казва Цветелина. „В България има корупция на всички нива.“

Ако млади професионалисти като семейство Христови, които са участвали в антикорупционни протести и са гласували за реформистки партии, напускат страната, перспективата да се задействат истински промени изглежда все по-далечна.

Освен това хората, които емигрират, се намират в репродуктивна възраст. В резултат на това България, на фона на урбанизацията в световен план, се превръща във все по-застаряваща нация.

Това е сериозно предизвикателство пред финансовата политика. Повече възрастни хора означава повече пари за здравеопазване и пенсии. Но колкото повече намалява работната ръка, толкова по-малко приходи в хазната за тези социални услуги.

Намаляват хората, които произвеждат, намаляват и хората, които да купуват. Тази тенденция няма как да доведе до повишаване на икономическите показатели, убедени са експерти.

…

При падането на комунизма преди 30 години много заводи затвориха, стотици хиляди души емигрираха, а тези, които останаха, започнаха да раждат по-малко деца или изобщо да не раждат.

Днес България е част от Европейски съюз, макар и да е най-бедната държава членка.

…

Според Статистическия институт населението на България е намаляло с 50 000 души през 2018 г., тоест със 137 души на ден, което е подобно на предишните години. Около 1 млн. българи живеят зад граница.

Всичко това означава, че е много трудно да се предвиди бъдещето на България.

„Като цяло съм оптимист за нашето развитие, защото населението е само цифра“, казва Николов. Но той добавя, че за да процъфти страната, трябва да подобри здравната си система и да продължи преминаването към автоматизация, което ще замени загубените работници.

Други обаче смятат, че демографските промени ще поставят големи тежести върху икономиката и социалната политика през следващите десетилетия.

„Няма да е леко пътуване – убеден е Георги Ангелов, старши икономист от Института „Отворено общество“ в София. – Дори и да сме два пъти по-богати от сега, отрицателният прираст ще расте.“

Тази турбуленция вероятно е завихрена от убиването на българското село.

Ивана Александрова е жител на с. Лютиброд, чието население е 290 души и намалява. Снимка: Джоди Хилтън, „Лос Анджелис таймс“.

Докато много млади хора напускат страната, други мигрират към големите градове. По данни на Националния статистически институт в България има над 1200 села с население под 50 души. Въпрос на няколко години е много места да угаснат напълно. Цели региони от страната започват да приличат на призрачните градове около Чернобил – изоставени и замръзнали във времето.

Изоставените са възрастни и немощни; правителството се мъчи да ги осигури.

Регионалните болници се затварят, тъй като местното население е твърде малко, за да ги издържа. Много от старите живеят в относителна изолация, с откъслечни доставки на храна, които ги подкрепят докато си помагат за прехраната с градините си.

Яна Рупева, 43-годишна, се опитва да запълни тези празнини.

Тя ръководи фондацията на проекта „Северозапад“, нестопанска организация, която, наред с други услуги, организира безплатна сърдечно-съдова клиника за пенсионери веднъж месечно в родния си град Лютиброд.

Някога Лютиброд е бил дом на повече от 1300 души. Днес официално 290 души живеят там, въпреки че Рупева казва, че броят им е по-близо до 250 и продължава да намалява.

„Има естествен процес, особено през зимата“, казва тя пред клиниката, която е поставена в мазето на разрушена общинска сграда. „Чуваш как църковната камбана бие начесто.“

В летния ден 21 души са се записали да посетят специалист. Сред тях е Ивана Александрова, 80-годишна, която влиза в клиниката с помощта на два бастуна. Две вечери преди това, казва тя, е загубила усещането в ръцете и краката си. Друг, 68-годишният Стоян Стоянов, се нуждаеше от проверка на пейсмейкъра си.

И двамата получават необходимото лечение и се прибират у дома. Но като цяло Рупева казва, че настроението сред възрастните хора и онези няколко по-млади, които все още са останали по селата, е тих гняв.

„Цялото им настроение е, че са били изоставени от света и никой не се интересува от тях“, казва тя. „Това се отразява във всеки елемент от живота им – от тяхното здраве до начина, по който общуват помежду си.“

Освен клиниката, Рупева е отворила кухня за супа през ноември за най-бедните пенсионери. Напълно подходящо, тя се намира в закритата детска градина в града.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Умре ли бабичката, умира и къщата.

Често идвахме в тази къща. Внасяхме глъч, детски смях, игри.

Нелината баба ни гощаваше със храна, прясно откъсната от градината и ласкаво ни се усмихваше…

Нелито бе красива девойка с кестеняви коси, хванати отзад на конска опашка, синеока и с устица, червени като черешка.

Носеше светли басмени рокли на цветя и бе по-красива от мен, за което тайно и завиждах.

Живееше нейде в Плевен ,в квартал ,,Сторогозия,,.

Сега Нелито я няма.

Бабата умря, къщата опустя и тревясва самотна и глуха….

През две къщи  е  къщата на баба ми Слава. На нея са ме кръстили, та съм Десислава.

Деспотична и сурова севернячка, с червени бузи и едрогърда, изправена снага, някога гледаше стадо овце, бели гъски, и каква ли не стока, копаеше царевица на полето неуморно, квасеше мляко, правеше сирене, въртеше и къщата…

А сега? Сега е една стара и грохнала бабичка, която очаква своя естествен край, заедно с последния си мъж, който е на 94 години…

Умре ли бабичката, умира и къщата.

Тая къща е отгледала няколко поколения Бърлатовци.

Има няколко версии за името на фамилията ни, но нито една не е доказана.

На територията на днешното село Якимово, Монтанско е имало голяма крепост и град, който турците обсаждат при настъплението си към Видин- 1393-4г. Българите се отбраняват умело и успешно, но не могат да устоят на настъпващите турски пълчища. Затова се взема решение военните да продължат отбраната, докато през нощта цивилното население да се изнесе тихомълком.  Няколко фамилии, водени от основателя на Бърлатовци, около 9 на брой,  по- късно основават съвременното село Мокреш  са от избягалите / Съществува и друга версия, че Фамилията е основана от римски легионер на Марк Лициний Крас, установил се в поселището, известно сега като с. Мокреш/ .

Други Бърлатовци по време на турското робство отиват да си търсят късмета в Русия, където се хващат на работа на река Волга като влекачи на кораби – руската дума за тази професия е “ Бурлаки“, откъдето се смята и че идва името на нашата фамилия.

Старият Бърлат, най-първия, за който ми е разказвал баща ми  е доживял до 100 години. Преселници са от нейде извън границите на сегашна България. Дошли са с каруци по турско от Бесарабия./ може би са онези, които са забегнали по руските земи/. Преминали са Дунава и са се разселили основно по Северна България, някои във Враца, а нашите в с. Медковец, където гостувам на старците сега….

Лежа на железния креват в дюкяна на хлад и гледам портрета на прадядя ми Цветан Бърлатов. Баща ми беше Цветан Бърлатов, па я съм Десислава Цветанова Бърлатова.



Красив и достолепен преселник, с впечатляващо палто, което сам си е ушил и филцова капела ми се усмихва от стената…

Внезапно влиза бабичката, превита о две и рука-

-Ето ви чаршафи, възглавки. Айде, легайте, че сте пътувале. Цела Сръбия сте обиколели, па и Румъния, нейсе… почивайте сега….

И изведнъж ни в клин, ни в ръкав изтърсва, сочейки към голямата маса в стаята, където сме полегнали на ладовинка-

– Те тука ще ми бъде ковчега, мале. Леля ти Сийка ще ти се обади да дойдеш…

Замръзвам. Нищо, че е август.

Стените тихо пукат в тишината, сякаш охкат, а  в тапетите се движат живинки. Миризмата на застоял въздух и старост дразни ноздрите ми.

И тавана, и стените са  се изкривили също като стопанката. Осъзнавам, че тя отиде ли си, отива си и къщата на Бърлатовците. Циганите ще я купят за една смешна сума, та кой живее в Северозападна България? Няма поминък, няма завод, няма работа.

Тая пуста паплач ще измъкне и керемидите, и дървата и всичко по-ценно ще се продаде, черчеветата на дограмата ще запалят, за да се стоплят тия лешояди…

Прадядо ми Цветан с филцовата капела  настойчиво ме следи от стената…

Знаеш ли, че е ходил едно време на аудиенция при Царя, за да иска разрешение да направят училище в селото. Бил е виден шивач и търговец, участвал е в построяването на училището. Какви хора са били, ей…какви сме сега…

Училището  си е на мястото, само дето почти няма деца. А тези, които учат в него слабо говорят български…

Осъзнавам, че и прадядовия ковчег, и на дядо ми Виктор, и на другите от рода са седяли на тая маса, в стаята, в която сме настанени, наречена ,,дюкян,, . Стаята за изпращане от единия в другия свят.

Тъмно и безшумно е в старата къща, а мъжът ми тихичко похърква на другия креват и нещо сънува.

Не мога да заспя. Страх ме е. Адски ме е страх, има толкова много умрели души покрай мен. Сякаш ни наблюдават отгоре всичките покойници с моята фамилия….

Викам мъжа ми и го придърпвам към мен. Неистово искам да се любим, да се роди от нас живот, живот , който да надвие толкова многото мъртви около нас.

Сетне се успокоявам, че съм направила най-правилната постъпка и заспивам…а в главата ми се ражда следната мисъл.

Някога си в часовете по география ни учеха, че най-голямото богатство на една държава са природните и богатства. Залежи от златна и желязна руда, нефт, гори, плодородната земя, а едва сега разбрах, че най-големия капитал на България всъщност са хората.

източник: desilosha.blog.bg

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Ето какво ще стане, ако изведнъж чернокожите напуснат САЩ:

Взето назаем от приятел или когато числата говорят:

Ако изведнъж чернокожите, независимо от възрастта и пола, напуснат САЩ:
- Населението на САЩ ще намалее с 11.3%;
- броят на работещите ще намалее с 1.4%;
- Броят на затворниците в затворите ще намалее с 48%;
- броят на бандите и другите престъпни групировки ще е по-малък от 53%;
- средният коефициент на интелигентност ще се увеличи с 7,4 поставяйки САЩ на трето място в света, на същото като Япония;
- средният резултат на SAT (2016) ще нарасне до 1100 точки (сега е равен на 1000);
- броят на болните от СПИН ще намалее с 65%;
- броят на пациентите с хламидиоза ще намалее с 59%;
- броят на пациентите с гонорея ще намалее с 69%;
- броят на пациентите със сифилис ще намалее с 57%;
- средният годишен доход в цялата страна ще нарасне с над 20,000 долара;
- броят на хората, живеещи в бедност, ще намалее с 54%;
- броят на бездомните хора ще спадне с 65%;
- броят на получателите на социални помощи ще намалее с 52%;
- Демократическата партия на САЩ ще загуби 26% от избирателите си.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Точно социализмът премахна гетата! Малцинствата имаха работа, заемаха и ръководни длъжности, а децата им учеха

Доц. Стоян ВЛАЙКОВ

Нетърпими станаха демагогията, злословието и хулите на премиера Борисов, съзнателно и тенденциозно изричани по всеки повод с цел да уязви БСП. Възмутително бе изказването му, когато възникна проблемът с ромските гета. Той първо се побратими с циганите, нарече ги братя и приятели, нахвали ги, че без тях България не може, защото те обирали нечистотиите на страната. Унизителна за тях характеристика. И след това изтърси, че при социализма циганите били затворени в гета, във всеки град били изолирани в махали и квартали, които са били едва ли не концлагери; циганите били лишени от права, изоставени, онеправдани. И още търпим последствията от това, заключи Борисов. 

Никой от журналистите, разбира се, не реагира. А думите на премиера са безскрупулна и безсрамна лъжа. Защото точно при социализма циганите бяха равноправни с другите граждани, приобщени към обществените организации и селищните общности, с осигурена работа, заемаха и ръководни длъжности, а децата им учеха.

Дълги години в миналото преди 1944 г. над Стара Загора като черно петно се бе залепил цигански катун на Чадър могила, развъдник на болести, просия, паразити и престъпления.  Мръсотията вонеше до небето. Социалистическата власт разпрати живеещите там по селата, където бяха настанени в къщи, включиха се в ТКЗС, дадена им беше земя за лично ползване, а децата им бяха записани в училище. Нито един циганин след това не избяга от селото, макар че никой не ги пазеше. Те за пръв път се почувстваха хора. В Нова Загора имаше голяма циганска махала, с отделно свое училище с български учители и задължително начално и основно образование. Учениците се включваха в честванията и празниците на града. Момчета от циганската махала учеха в гимназията, няколко от тях станаха инженери. 

Момичетата от циганската общност в Сливен трудно можеха да бъдат различени от българските, обличаха се елегантно, работеха в текстилните предприятия, където добиха и култура на поведение. В обществените организации и в администрацията на града работеха младежи и девойки от тази малцинствена група. Имаше и доста смесени бракове. Къде е сливенското гето, г-н Борисов?

В гр. Мадан, Меката на рудодобива и вавилонското стълпотворение (прекарах там 12 години като журналист), имаше много мъже от циганската общност в миньорските бригади, бяха членове на профкомитети, привличани и в апарата на профсъюза на миньорите в града. Младеж от харманлийско работеше в Градския народен съвет. От Харманли дошъл чак в Мадан, за да стане служител. Как ли се е измъкнал от "гетото"?

Колективът на фабрика "Бук" на гара Гурково бе съставен почти само от ромски младежи. Такива имаше и в електропорцелановия завод в с. Николаево. В текстилната фабрика в Твърдица работеха девойки от местната общност. В кое гето бяха затворени те, г-н Борисов? 

И в духовната област циганите се проявяваха изключително добре. В Кърджали режисьор на турския ансамбъл за песни и танци беше ром. Ръководител на ансамбъла за цигански песни и танци в Русенска област беше известният Хасан Чинчири. Има ли сега такъв ансамбъл, г-н Борисов? Многобройни цигански оркестри свиреха на сватбите по селата. И те ли бяха затворени в гета? В художествената самодейност се изявяваха цигански  групи и колективи. 

Във военните поделения също имаше командири от циганската общност. В поделението, в което служех, имаше двама лейтенанти роми. Единият беше ЗКПЧ - политически офицер. В моята рота трима отдельонни командири бяха младежи от това малцинство. Има ли сега такива, г-н Борисов?

Циганите бяха маргинализирани след налагането на демокрацията по седесарски. Първо президентът Желев ги настърви да се върнат на Чадър могила, защото били насилствено изселени. И отново, както в далечното минало, на могилата се лепна предишното вонящо петно. След това циганите поискаха да бъдат електрифицирани и водоснабдени. Тогава Желев се покри. После той обяви, че скитничеството и чергарството били в кръвта и във вековната традиция на циганите, и не бива да им се пречи. Видяхме резултатите от тази "вековна традиция" - незаконни постройки от дъски, брезент и картон, без хигиенни условия, окупиране на частни и общински имоти, насилствено събаряне на жалките жилища и отново незаконно окупиране на други земи. След 1990 г. от предприятията бяха уволнени първо почти всички цигани. Децата им престанаха да ходят на училище, станаха просячета и крадци. От СДС обещавафа на циганите безплатно ползване на ток и вода, за да гласуват за тях. Сега същото правят ГЕРБ. Много селища, махали и катуни посети Цветан Цветанов със сладки речи, за да осигури гласовете им. Така се създадоха гетата, а не при социализма.

А на Борисов трябва да му се припомни, че той и неговият баща като членове на БКП и служители в МВР (Борисов беше даже зав.-катедра в школата на ДС) също са градили този социализъм, а майка му като народна учителка го е пропагандирала. ДПС пък не бива да забравя, че Борисов е провеждал възродителния процес сред българските турци в гр. Дулово.

Всяка лъжа, заблуда и клевета на Борисов трябва да се изобличава. "Аз знам как се сваля безработица" - похвали се той и излъга, че при Тройната коалиция тя била 12-13%, даже 15-16%. Подла лъжа. При Тройната коалиция безработицата е 5,6%, а неговото правителство още в първия мандат я вдигна на 12,3%. След това тя спадна, защото много специалисти и младежи, включително лекари и медицински сестри, напуснаха страната. Правителството на Орешарски остави 8 млрд. лв. фискален резерв, а Борисов го оплю, че не му е оставил никакви пари. Свалил бил той, великият самодържец, държавния дълг на 20%, а всъщност го вдигна от 12,3% при Тройната коалиция на 30% при третото му правителство. Вземаме нов заем от 10 млрд. лв., а още не сме изплатили предишния кредит от 16 млрд. лв., взет през 2016 г. в съучастие на всички парламентарни групи без "БСП за България". Сега всички те позорно мълчат.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Боецът - от живота и подвига на когото се учехме. Без холивудски глупости

 Автор: Емил Златев, ФБ
С два изцяло счупени в глезените крака, през сняг и отрицателни температури, летецът пълзи осемнайсет денонощия, докато се добере до първото село. През юни, 1943-та, въпреки техническата си инвалидност, Алексей Маресиев се връща отново в строя на летците. За времето на Втората световна война, той извършва осемдесет и шест боеви нальота и смъква десет вражески самолета: три до раняването си и седем - след него. Истински човек, чийто живот не се нуждае от украсяване.

Без холивудски кино-измишльотини, комикси и 3D глупости

Алексей Петрович Маресиев (20.05.1916 - 19.05.2001)
Боецът - от живота и подвига на когото се учехме.

През април 1942, когато в Русия е люта зима, самолетът, който той управлява, бива свален до Новгород.
С два изцяло счупени в глезените крака, през сняг и отрицателни температури, летецът пълзи осемнайсет денонощия (неповторим факт за воля, дух и борбеност), докато се добере до първото село.

Спи под голо небе в корените на дърветата и се храни с треви и замръзнали, опадали по земята, диви плодове.
Бива нападан от диви животни, от изгладняла мечка, но успява да се пребори и да оцелее.

В болницата ампутират  двата му крака под коленете и, с революционни за времето руски протези, човекът започва да се учи отново да върви.
През юни, 1943-та, въпреки техническата си инвалидност, Алексей Маресиев се връща отново в строя на летците.
За времето на Втората световна война, той извършва осемдесет и шест боеви нальота и смъква десет вражески самолета: три до раняването си и седем - след него.

След приключване на войната, Алексей Маресиев завършва Висшата школа на ВВС в качеството си на спец-инструктор.
 Поддържа отлична (буквално фантастична) физическа форма:
- печели Общомосковския шампионат по танци;
- установява рекорд, преплувайки река Волга при Куйбишев (два километра и двеста метра) за петдесет и пет минути.

През 1946 г. писателят - Борис Полевой, описва живота му в книга ("Повест за истинския човек"), като променя фамилията на Мересиев.

Истински човек, чийто живот не се нуждае от украсяване.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

През 1993 г. в Сараево пред очите на света се разиграва трагедия, която показа грозното лице на войната и силата на любовта

Преди 27 години на 18.05. в обсадено Сараево пред очите на света се разиграва трагедия, която показа грозното лице на войната и в същото време разкрива красотата и могъщата сила на една любов, пренебрегнала религия, вяра и произход.
Любовта на Бошко Бркич и Адмира Исмич започва с една новогодишна целувка. Двамата са ученици в Сараево и посрещат с компания новата 1984 година. Тогава те са на 16 години. Тя е родена на 13 май 1968 г., той – на 11 август 1968 г. Лудо влюбени, мечтаещи за бъдещето и безгрижни. Нито родителите на Бошко – Дражен и Радмила Бркич , които живеят в Сараево от 1970 г., нито родителите на Адмира – Недрета и Зия Исмич, имат нещо против връзката им. В Титова Югославия смесените връзки и бракове не са нещо необичайно.
Историята на православния сърбин и бошнячката мюсюлманка - този съвременен вариант на „Ромео и Жулиета“ за милиони хора по света се превръща в символ на любовта, унищожена от омразата и безмислието на войната в Босна и Херцеговина.
Те се опитват да купят с пари бягството си през обсадените от сърбите територии. Платили cа 18 xиляди марки на посредник, който да подкупи сръбските снайперисти да не стрелят по тяx...
Сараево, 18 май 1993 година, животът на двама млади приключва след краткото изсвистяване на пушка на моста Връбаня, докато се опитват да излязат от обсадения град. Oт нощта cpещy 18-ти телата им остават до 24 май пpед погледите на родителите им от двете воюващи страни на моcта.
Цели 6 дни никой не смее да прибере телата на Бошко и Адмира, загинали прегърнати. На шестата нощ сръбски войници успяват да се промъкнат само на двадесет и пет метра от бошняшките позиции. По-късно става ясно, че сърбите са принудили босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището Вранеш в Лукавица, в общ гроб. По-късно, през април 1996 г. биват ексхумирани и погребани в Сараево, отново заедно.Днес мястото на тленните имм останки се е превърнало в символ срещу етническата омраза и безсмислието на войната.
Бошко е загинал веднага. Адмира умира 10 минути по-късно, опитвайки се да прегърне своя любим.
Години по-късно очевидец разказва събитието в интервю:
"Момичето размахваше чанта. Те тичаха заедно, държейки се за ръце. Отстрани изглеждаше така, все едно танцуват, споделя свидетелят. След това се чуха изстрели от пушка. Те паднаха на земята, като продължаваха да се държат един друг."
Историята излиза на бял свят, след като е описана от кореспондента на Ройтерс Кърт Шорк.
За драмата на сърбина Бошко Бркич и бошнячката Адмира Исмич е направен документален филм, наречен "Ромео и Жулиета в Сараево" (1994 година).
Семействата им винят не войниците, а политиците. И твърдят, че миризмата на омразата още се усеща по тези места. В дома на Адмира в Сараево родителите ѝ държат нейни снимки и голяма картина с образа ѝ. Такава е обстановката и в малко село до Крушовац, където живее майката на Бошко.
По време на обсадата на Сараево загиват 11 500 души. Босненската война е най-кървавият и жесток конфликт при разпада на Югославия, който продължава от 1992 до 1995 година. Жертвите варират между 100 000 и 140 000 души.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Мангъров изкупи имотите на Апостол Карамитев! Два апартамента на топ места в София и вила до Боровец са само началото на имотния клъстър на скандалния доцент

Известният имунулог доц. Атанас Мангъров изкупи имотите на семейството на покойния актьор Апостол Карамитев. 

Мангъров и неговата 98-годишна майка – Елена Мангърова са собственици на няколко имота на семейството на Апостол Карамитев.

През 2004 година доцентът и неговата майка купуват вила в село Широки дол, която е на 20 километра от зимния курорт Боровец. Дворът е почти един декар, а в него има едноетажна постройка.

През 2005 година, Мангърови купуват от дъщерята на Апостол Карамитев апартамент от 174 квадрата, намиращ се на ъгъла на „Сан Стефано“ и „Оборище“ в София.

През 2006 година, Мангъров и майка купуват апартамент от 52 квадрата на бул. Евлоги  Георгиев, в близост до Орлов мост.

През 2010 година майка и син Мангърови купиха магазин от Столичната агенция по приватизацията в зона Б-18 в София.

Другите имоти на Мангърови са в кв. Лозенец, в град Пловдив и Бургас, научи сайта ни. 

Изтоник: News2!

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Разсекретиха завещанието на Стоянка Мутафова

Кралицата на българската комедия Стоянка Мутафова си отиде на 6-ти декември 2019-а година, след продължително и тежко боледуване, въпреки усилията на лекарите от Военно медицинска академия в София.

Обичана от поколения българи заради своите незабравими превъплъщения в киното и театъра, тя остава в сърцата на всички. Не спираме да си спомняме за нея, а дори в момента върви сериал с нейно участие по една най-гледаните родни телевизии. Да за столичаните става въпрос.

Въпреки многото приказки, които се изговориха по негов адрес, той е категоричен, че и пет пари не дава за тях.

Самата Стоянка Мутафова му казвала: „Щом аз съм те допуснала и съм преценила така какво те интересува хорското мнение?“

 „Стояна ми завеща много неща, най-вече милиони спомени и емоции за цял живот. Останалото ще запазя за себе си“, категоричен е Боянов.

Той не скри факта, че има удоволствието да работи и със Силвия Кацарова, Йорданка Христова, Кичка Бодурова и други сериозни артисти. Разбира се, се гордее с това, но посочва: „Стояна беше Стояна!

Там беше огромната завист, защото с нея наистина работих най-активно и с нея бях и на сцена, все пак. Но завистта е висша форма на ласкателство. Това ме радва“, заключава Боянов

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ