12 достоверни филма за Източния фронт на Втората световна война

 

Днес и Западът, и Русия често правят филми за тази война с цел пропаганда и изкривяват историческата истина. Има обаче и филми, които все пак успяват да покажат тези събития достоверно. Ето ги.

1. "Сталинград" (1993)

Осем години преди излизането на филма "Враг пред портата" (2001), който показва Червената армия като стадо от ням добитък, немците снимат много по-обективен, но, за съжаление, по-малко известен филм за битката при Сталинград. В него няма необмислени атаки на съветската пехота, която да напада само с едно оръжие на трима с картечници, нито отряди и комисари, по-скоро приличащи на зли орки.
В "Сталинград" наблюдаваме група войници от Вермахта, които от топла и слънчева Италия са отправени в ледения ад на Източния фронт. Немските и съветските войници тук са показани като професионалисти, изпълняващи военния си дълг. Те не са карикатурни герои, а обикновени хора, способни както на героични дела, така и на проявление на страх и паника.

2. "На бой отиват само старците" (1973)

Тази история е за съветските пилоти на изтребители, участвали в битката за Днепър през 1943 година. Филмът не е толкова за военните операции, колкото за трагедията на младото поколение, изправено пред войната. Животът на военния пилот по онова време често приключва много рано, а онези, които успяват да оцелеят в няколко бойни полета, спокойно могат да се считат за "старци", въпреки че са едва навършили 18 години.

3. "Незнайният войн" (2017)

Филмът от 2017 г. е поредната трета адаптация на романа на финландския писател Вайно Лина за ежедневието на финландската армия по време на така наречената "Война-продължение", когато Финландия взима участие в мисията на Хитлер срещу СССР, за да си върне загубените в Зимната война територии и в същото време да анексира съветска Карелия.
"Незнайният войн" е лишен от обичайния западен шаблон за руснаците като диви варвари от Изтока. Да, те са способни на действия, от които не трябва да се гордеят, като например унищожаването на кола с ранени финландци на пътя. В същото време обаче и финландските войници не са ангели - филмът представя сцена с разстрел на пленен съветски войник без съд или следствие.

4. "Освобождение" (1967-1971)

Игралният филм "Освобождение" е най-големият съветски кинопроект, посветен на темата за Втората световна война. Пет филма разказват подробно историята за конфронтацията между СССР и Третия райх, от погрома в битката при Курск до превземането на Райхстага.
Заснемането, в което участват филмови студия на СССР, Югославия, Източна Германия, Полша и Италия, продължава 4 години. Проектът привлича стотици историци и участници в тези събития, 3000 войници, 150 танка и десетки съветски и чешки самолета, маскирани като техника от Втората световна война.

5. "28 панфиловци" (2016)

С разпадането на СССР мащабното кино за войната остава в миналото. Повечето съвременни руски режисьори предпочитат да не разказват за героични битки, а да вадят на повърхността грозните страни на конфликта: дезертьорството, злобните политически ръководители, наказателните военни батальони, пиянството сред войниците, обграждащите войски, предателствата. Такива неща със сигурност е имало, но в руското кино те често се преувеличават.
Обикновеният зрител, уморен от тази тенденция, решава да създаде свое собствено кино. Благодарение на даренията на хиляди хора започват снимки на филм за подвизите на отряда на Панфилов от тежките боеве до Москва през есента на 1941 година. Музеите даряват костюми и реквизити за снимките напълно безплатно. Разработчиците на играта War Thunder също се включват във финансирането, а на по-късен етап се присъединяват и министерствата на културата на Русия и Казахстан, тъй като много казахи служат в отряда.

6. "Брестката крепост" (2010)

Брестката крепост е първата в Съветския съюз, ударена от немската армия на 22 юни 1941 година. Напълно откъснат от основните сили, 9000-ият гарнизон оказва упорита съпротива повече от седмица. Някои войници продължават да се бият почти до края на юли.
Филмът е заснет съвместно от руски и беларуски режисьори. По време на снимките, които се провеждат на територията на крепостта, са открити останки от съветски войници, невзривени бомби и снаряди.

7. "Крахът на Третия Райх" (2004)

Един от най-добрите немски филми за Втората световна война, "Крахът на Третия Райх", разказва за последните дни на нацистки Берлин. Третият райх е в агония: старци и деца са изведени да се бият срещу Червената армия, офицерите започват да пият, а командването си блъска главата как да избегне тази безнадеждна ситуация.
Централната фигура на историята е Хитлер. В същото време, ако руската публика е свикнала да го вижда в киното като истеричен крещящ невротик, то немските режисьори изобразяват фюрера като унил и сломен старец.
Интересното е, че по-голямата част от берлинския пейзаж е снимана в... Санкт Петербург! Ако добре се вгледате в един от моментите, когато съветската пехота проправя път по улицата към канцеларията на Райха, на заден план можете да видите един от централните храмове на града - Троице-Измайловският.

8. "Те се сражаваха за родината" (1976)

Когато човек чуе за битката при Сталинград, първото, което идва на ум, са битките в снежните руини. Всъщност битката за града започва през юли 1942 г. и именно за този малко известен период разказва филмът на Сергей Бондарчук.
Режисьорът на "Война и мир" и "Ватерло" иска да постигне най-голяма достоверност на екрана. Той кара актьорите да прекарват цели дни във военна униформа, сами да копаят окопи и да се справят без дубльори. Така някои от тях без дори да имат застраховка се хвърлят под танкове, а други почти не оглушават от експлозии. На снимачната площадка се използва рекордно количество тротил - 5 тона.

9. "Иди и виж" (1985)

Един от най-страшните и тежки филми за Втората световна война "Иди и виж" разказва за нацистите, които провеждат наказателна операция в беларуско село през 1943 година. Филмът е пълен с жестоки сцени на изнасилване, разстрели и изгаряне на живи хора.
След като "Иди и виж" е видян от чуждестранна аудитория, не всички вярват, че показаното на екрана е истина. Рита Кемпли, критик от The Washington Post, отбелязва, че режисьорът на филма "отива твърде далеч" с представянето на нацистите като маниаци. Въпреки това самите участници от тези събития потвърждават истинността на филма. "Аз съм войник на Вермахта. Повече от това - офицер на Вермахта. Обиколих цяла Полша, Беларус, стигнах до Украйна. Свидетелствам: всичко казано в този филм е вярно. Най-лошото и смущаващо за мен е, че този филм ще бъде видян от моите деца и внуци", казва един възрастен зрител на премиерата в Германия.

10. "През август на 1944 година" (2000)

През лятото на 1944 г. немски агенти действат активно в тила на съветската армия в Беларус. Екипът на контраразузнаването от СМЕРШ (бел. ред. съкратено от "Смърт за шпионите!") е инструктиран да ги намери и да ги неутрализира възможно най-бързо, тъй като от това зависи съдбата на цялата операция в Прибалтика.
Филмът получава добри отзиви както от критиците, така и от зрителите. Най-ценна е похвалата на ФСБ, които обявяват "В августе 44-ого" за най-достоверна екранизация на живота и работата на руското (съветското) контраразузнаване.

11. "А утрините тук са тихи" (1972)

Съветският филм "А утрините тук са тихи" напълно отговаря на модерните днес феминистически тенденции в западното кино. Това е история за нападение на немски диверсанти в дълбокия тил на Карелия, пред когото се изправя единствено четата на зенитен артилерийски отряд, която се състои от жени и един мъж командир.
Филмът спечелва всеобщата любов на руския зрител и се счита за може би най-добрия филм за Втората световна война в Русия. В съветско време той е задължителен за гледане от всеки студент, а днес - за всеки студент от факултета по журналистика. "А утрините тук са тихи" става неочаквано популярен и в Китай. През 2005 г. китайски и руски режисьори съвместно преразказват историята под формата на едноимен сериал с 19 епизода.

12. "Звезда" (2002)

Ако сега руските военни филми приличат повече на компютърни игри в стила на World of Tanks с абсолютно ненужни любовни сюжетни линии на преден план, то заснетият през 2002 г. "Звезда" следва най-добрите канони на съветското кино, когато във военните филми изключително реалистично се разказва за самата война.
Като римейк на едноименния съветски филм от 1949 г. "Звезда" разказва историята на група разузнавачи, които през лятото на 1944 г. се отправят в тила на противника. Целта им е да получат ценна информация за предстоящата немска контраатака, дори да трябва да заплатят с цената на живота си. В същото време във филма присъства и любовна тема, но тя по никакъв начин не нарушава основната сюжетна линия, както често се случва в руското военно кино от последните години.

Разказваме ви още как Сталин създава съветско кино по американски модел!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Първият ден на Великата Отечествена – в архивни кадри

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната

Хитлеристки бомби се сипят над съветската земя – 22 юни 1941 г. Снимка: РИА „Новости”

Около 4 часа на 22 юни 1941 г. армията на нацистка Германия прегазва границата на Съветския съюз и нахлува на негова територия. Хитлеристката авиация подлага на жестоки бомбардировки Житомир, Киев, Минск, Каунас, Севастопол и много други съветски градове.
В своя подборка от малко известни снимки от първия ден на Великата Отечествена в. „Известия” припомня онова гранично време между отишлия си мир и връхлетялата война.
В ранни зори на Червения площад в Москва цари пълен покой. Още никой не знае, че е започнала страшна война. Но много скоро Политбюро на управляващата Всеруска комунистическа партия (болшевики) е известено за случващото се и се събира по спешност, за да вземе решения за мерките за отблъскване на агресията.

На зазоряване на 22 юни 1941 г. на Червения площад всичко е спокойно. Все още само Политбюро е известено какво е започнало. Снимка: РИА „Новости”

Наред с другото се обсъжда и обръщение към народа, което да се прочете по радиото. Всички са убедени, че това ще бъде направено от вожда Йосиф Сталин, като той призове народа да се вдигне за защита на родината.
Сталин обаче отказва, мотивирайки се, че обстановката още не е ясна от политическа гледна точка, и настоява обръщението да бъде направено от комисаря по външните работи Молотов.
Докато в Кремъл умуват, жителите на Москва още продължават мирния си живот. Питомците на детски градини и летни занимални към начални училища се разхождат спокойно из града с учителките си, които ги водят по басейни и физкултурни занимания.

Сутринта на 22 юни 1941 г. московчанчетата още спокойно отиват с учителките си към градски басейни и физкултурни площадки. Снимка: РИА „Новости”

Молотов чете обръщението в 12.15 ч., като преди това по радиото неколкократно е отправен анонс към гражданите да очакват важно правителствено съобщение. Хората се събират край радиоточките по предприятия и по улици. Мнозина ридаят, слушайки Молотов. Последните му думи са: „Нашето дело е право. Врагът ще бъде разбит. Победата ще е наша”.
Радиогласът, от който през предстоящите четири години жестока война съветските граждани ще научават новините от фронта и от който ще бъдат вдъхновявани за всеотдайни сражения и трудови усилия, е на легендарния говорител Юрий Левитан. Хитлер го смятал за един от най-омразните си врагове.

Юрий Левитан е легендарният глас на „Софинформбюро“, който през цялата война известява за обстановката на фронта и зарежда хората с вяра в победата. Снимка: РИА „Новости”

Във военните комисариати още на 22 юни започват да се трупат опашки от доброволци, желаещи за се запишат в Червената армия, за да бранят родината си.

Желаещи да се запишат като доброволци от първия ден на войната обсаждат военните комисариати. Снимка: РИА „Новости”

В народното опълчение се записват и много жени. При отбраната на Москва по-късно женското участие се оказва решаващо за много дейности, включително и за нощните дежурства на ПВО по покривите на столицата – за наблюдение на небето и навременно предупреждение за идещи вражески самолети.

Много жени се записват в народното опълчение. Снимка: РИА „Новости”

Още след първите германски бомбардировки от много села в западните части на Съветския съюз тръгват колони с бежанци, предимно жени и деца, опитващи се да спасят и домашните си животни.

Майка бяга с децата си, покъщнината и домашните животни от родното село, атакувано от немците. Снимка: РИА „Новости”

Не само медици, но и колхозници се хвърлят да помагат на първите ранени в сражения съветски бойци.

Медици и колхозници заедно се грижат за първите ранени съветски бойци. Снимка: РИА „Новости”

Ожесточени боеве се водят още в първия ден на войната в тогавашната Молдовска съветска република.

Ожесточени боеве се водят още в първия ден на войната в Молдавия. Снимка: РИА „Новости”

На 23 юни е обявена обща мобилизация. За първите 8 дни на войната призовки за армията получават над 5 милиона души.

Над 5 милиона души са мобилизирани в първите 8 дни на войната. Снимка: РИА „Новости”

Първите влакови композиции потеглят към фронта с песни и танци – бойците искрено вярват, че бързо и лесно ще разбият врага. Още никой не подозира какви неимоверни жертви и усилия ще изисква започналата война.

Бойците от първите военни ешелони потеглят към фронта с песни и танци – още не знаят колко жестока и дълга ще е войната. Снимка: РИА „Новости”

Дежурствата на ПВО по покривите на Москва започват още на 22 юни вечерта, когато небето над града започва постоянно да се осветява от прожектори. Първата хитлеристка бомбардировка над съветската столица е осъществена месец по-късно. Зенитната артилерия и изтребителите на съветската ПВО свалят 22 хитлеристки самолета над Москва.

Противовъздушните дежурства по покривите на Москва и осветяването на небето с прожектори започва още вечерта на 22 юни 1941 г. Снимка: РИА „Новости”

На 24 юни във вестник „Известия” е публикувано стихотворението на Василий Лебедев-Кумач „Свещена война”. Прочита го ръководителят на известния ансамбъл за песни и танци на Червената армия – Александър Александров. И още същия ден написва музика към текста. Така се ражда легендарната песен, известна и с първата си строфа – „Вставай, страна огромная…”
За първи път тя е изпълнена от ансамбъла на 26 юни – при изпращането на поредните военни ешелони към фронта от Белоруската гара в Москва. Ансамбълът е строен и пее направо на перона. Песента има огромна зареждаща сила и веднага става емблема на Великата Отечествена война. Много ветерани нееднократно са споделяли през годините, че тя им е давала много силен импулс в битките. Самият композитор Александров я е сравнявал с мощно оръжие.
И до днес тя не оставя никого равнодушен, съхранявайки жива паметта за онези 27 милиона съветски хора, дали живота си, за да надвият чудовището на нацизма и да върнат на човечеството мира.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

През 60-те тази простичка машина превъзхожда руските автомобили по почти всички показатели

По време на Студената война, в Източния блок концепцията за автомобилите е безкрайно проста - лесни за поддръжка, евтини за купуване и практични машини, които осигуряват транспорт на средностатистическото работническо семейство. Дизайнът е лукс, цветовете са тривиални, екстри на практика липсват, но именно заради спартанския си характер, някои от тези коли продължават да се движат и до днес. Неотдавна имахме удоволствието да ви разкажем историята на Trabant 601, сега продължаваме с неговия по-голям брат Wartburg 353. Това е отново класика от Източна Германия, която все още може да се види по част от улиците главно на Източна Европа.

 

Какво представлява?

За стандартите на 60-те Wartburg 353 е средноразмерен семеен автомобил, наследник на Wartburg 311. Моделът се е предлагал в няколко версии, сред които седан, комби и дори двуврат пикап. В класическата си седан версия купето е дълго едва 4.22 метра, което го прави по-късо от последното поколение на седана Ford Focus, който днес се счита за компактен автомобил.

    

Къде и кога се е произвеждал?

Производството започва през 1966 във фабриката в Айзенах, Източна Германия. Автомобилът остава върху поточните линии цели 25 години, а последната произвеждана версия е сериозно обновена спрямо оригиналния модел и се казва Wartburg 1.3. Името си моделът дължи на използвания 1.3-литров двигател от Volkswagen Polo. Общото производство надхвърля един милион бройки.

Технически детайли:

Класическият Wartburg 353 се задвижва от 3-цилиндров, 1.0-литров двутактов двигател, монтиран върху предната ос. Агрегатът задвижва предните колела с помощта на 4-скоростна механична трансмисия. В зависимост от използвания карбуратор, мощността варира от 55 до 58 конски сили и от 100 до 106 Нм максимален въртящ момент. Максималната скорост на хартия е 155 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч е 12 секунди.

  

Какво му е специалното?

Wartburg 353 се превръща в мигновен успех в целия Източен Блок, което се дължи на няколко основни причини. На първо място, германската машина е по-добра от повечето еквивалентни руски модели по почти всички параграфи - ускорение, максимална скорост, разход на гориво, управление, спиране и др. На второ място, 353 е изключително лесен за поддръжка, тъй като има доста прост двигател с едва седем движещи се части. И не на последно място, купето предлага място за четирима и техния багаж. На всичко това Wartburg 353 дължи славата си, като най-верните му почитатели често твърдят, че е като да караш кола, но да поддържаш мотоциклет.

   

Разбира се, не всичко е толкова розово. Автомобилът има много негативни черти, като една от най-основните е липсата на шумоизолация, което прави кабината доста шумна. На това се дължи и характерният камбанен звън, когато някоя врата бъде затворена по-силно. В кабината било толкова шумно, че повечето собственици решили да не поръчват радиокасетофон. Друг недостатък било управлението, което страдало от паметно недозавиване, особено на мокра настилка.

С всичко казано по-горе, Wartburg 353 остава автомобил със собствен характер. Някои го наричат Верния Ханс, а сред други групи е популярен като Варела.

 

През 1988 Wartburg 353 e заменен от Wartburg 1.3, който на практика представлява сериозно осъвременена версия на същата кола, разполагаща с 1.3-литров 4-цилиндров четиритактов двигател от Volkswagen Polo.

Последният Wartburg е произведен през април 1991.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Има два такива язовира в света. Единият е у нас, другият е в Америка! (СНИМКИ)

Уникалният преливник на язовир Боровица .
Има два язовира в света с такъв преливник .
Другият е в Америка !!!

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Вижте как изглежда днес родното място на Георги Димитров

В една популярна песен от началото на Прехода се припява рефрена: "Комунизмът си отива, спете спокойно деца". Но какво знаят децата за комунизма и дали въобще ги интересува, вторачили се в модерните си телефони. Някога, когато ние бяхме на техните години ( Боже, колко отдавна!), се вторачвахме в друго, за да бъда точен, успяваха да ни вторачат в правилната посока.

Тогава ги нямаше модерните зелени, сини и  други училища. В замяна редовно се организираха екскурзии, не само с културно-историческа, но и идеологическа насока. Та покрай музеи, родни къщи и паметници, най-вече на възрожденци, се отделяше подобаващо внимание на видни партизани и партийни величия.

Стана ми любопитно след токова години все на преход, какво е останало от всичко това. Нахвърляйки забележителностите по дадена дестинация, започнах задължително да включвам почти всичко свързано с годините на социализма. Така, при един доста дълъг тур из най-западната България, се озовахме в Ковачевци.

Родното място на вожда Георги Димитров. Неговите родители, Параскева Досева и Димитър Тренчев се установяват в селото след Руско-турската освободителна война.

През 1952г. в Ковачевци е отворен Дом-паметник Георги Димитров. Двайсет години по-късно е възстановена и родната му къща. Изгражда се мемориален парк от 278 дка. Към този ансамбъл принадлежи и Националният детски екологичен комплекс.

Дом-паметникът е внушителна сграда, прави впечатление с импозантната си колонада. Пред стълбището се издига статуя на Г. Димитров, 32-ят поред министър- председател. Домът е поддържан безупречно, не липсват и посетители. Що се отнася до обстановката: голяма ритуална зала с резбован таван, а на горния етаж богата музейна сбирка.

За да придобият впечатленията завършен вид, се отбихме и във възстановената по спомени родна къща на партийния вожд.

Ковачевци се слави и със своите кукери, а непосредствената близост на язовир Пчелина го прави привлекателно място за еднодневна разходка.

Този язовир на река Струма е строен през 70-те години на миналия век. Проектирането и строителството са провокирани от необичайни фактори. Индустриалните предприятия около Перник замърсяват водите на Струма, което води до недоволство от съседна Гърция. Целта на язовира е да играе ролята на утайник. Неслучайно в миналото се говореше, че на дъното му лежи цялата Менделеева таблица. В наши дни Струма е далеч по-чиста, но дано причината  не е краха на индустрията в Перник. Недалеч от язовирната стена, на малък полуостров се извисява скалният феномен Вученски камък, висок 15 м.

Под водите на язовира остават почти всички постройки на село Пчелинци. На малък хълм, самотно се откроява параклисът ''Св. Йоан Летни". На входа му стои надпис "1350 година". До него не стигнахме, решил съм да му отделя специално внимание.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Продава се БТР на 432 км

Амфибиен бронетранспортьор БТР-60 ПБ от 1985 г. с пробег от едва 432 км от резерва на въоръжените сили на Украйна си търси купувач в гр. Житомир, на 150 км от Киев, съобщава Autocentre.ua. Машината е снета от консервация, което обяснява не само отличното състояние, а и цената от $30 000 (€27 933).

БТР-60 ПБ се сглобява в Горковския автомобилен завод от 1964 до 1976 г., след което производството е пренесено в Курганския завод за колесни влекачи, на чиито конвейери остава до 1987 г. При разпадането на СССР на въоръжение остават над 4 000 такива бронетранспортьори, 176 от които на територията на Украйна.

Задвижването на БТР-60 ПБ е поверено на два силови агрегата ГАЗ-40П с мощност 90 к.с. всеки. Тези мотори представляват форсирани варианти на добре познатия двигател на ГАЗ-51 с увеличен работен обем.

Десният агрегат задвижва първия и третия мост, а левия - втория и четвъртия. Работата на двата мотора обаче невинаги може да се синхронизира, което се смята за конструктивен недостатък на всички "шестдесетки".

БТР-60 ПБ може да превозва 8 десантчици и 2 души екипаж (водач и командир). Бронетранспортьорът има броня с дебелина между 7 и 11 мм и тежи 10.2 тона. Оръдейният купол (продаваният екземпляр е без такъв) се задвижва механично и е снабден с две картечници - КПВТ калибър 14.5 мм и 7.62-милиметрова ПКТ.

Благодарение на двата водометни двигателя БТР-60 ПБ може да плава със скорост до 10 км/ ч, а в случай на повреда, движението по вода става посредством въртенето на колелата с максимална скорост 4 км/ч. Горивото стига за изминаването на 700 км на суша и 20 часа по вода.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Цените на автомобили в близкото минало (СНИМКИ)

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ